Ако още не си чул новия Лейдитрон, ти предлагам да се гръмнеш. Не бе, предлагам ти да чуеш две песни от него, в които Мира пее на български и всичко е малко странно - особено във втория трак. Така и не разбрах дали Щурците са се разпаднали или не, но музиката им явно е повече от жива. Особено в Лондон. Интересен опит, несъмнено.
Не зная дали си даваш сметка колко болезнено тенденциозно е да се замесват архитектурни шедьоври в осраното ежедневие. Вече всяка уважаваща себе си по-голяма книжарница разполага с архитектурен кът – да го наречем така – където можеш да утолиш жаждата си за лъскави сгради. Вече всеки уважаващ себе си офис разполага с архитектурен кът, макар самият офис да няма и най-малко отношение към архитектурата, например. (more…)
Елементите на техническата инфраструктура на елементарно битово ниво не престават да ме изненадват, човек винаги има какво още да види.
Преди няколко години, когато този сайт не носеше подзаглавието Reloaded, в Хамбара се беше появила една “видеоинсталация”, озаглавена Извинете, кой е този град? Използвах името й като конкретен въпрос и понеже тия дни минах през няколко малки и големи града - кой от кой по-интересен - ти пускам снимки от едни от най-високите им точки. Надявам се да познаеш селищата, макар че съм убеден, че първият фотос ще те затрудни. Все пак опитай.
Къде ми е помпата, когато ми трябва?
Искам да издухам всичко като в анимационен филм.
Седя си по цял ден вкъщи с големия си задник, нищо не правя, говоря сама със себе си - знаете, все пак имам въображаеми приятели. И в един момент започвам да се чувствам като мъжемелачка, заради огромния интерес на жените и грозния червей на любопитството, който гризе грозните им вътрешности, но никога не изяжда грозната им ревност и фантазия. Прииждат отвсякъде.. търсят ме - само още на вратата ми не са почукали. Да ме видят и да разберат как го правя. Как така съм в параноичните им мисли за техните мъже. Сигурно докато си седя в нас и мълча гравитацията на задника ми ги прихваща тези знайни и незнайни, споделени и несподелени нечии любими.
И докато те се опитват да се успокоят - аз седя срещу бялата стена, мигам и се чудя този път откъде ми дойде, след като последните няколко месеца (двуцифрено число) единствените спомени, които имам е как седя срещу бялата стена и мигам.
Oт утре и във вашия град. Ще организирам приемни часове (така ще е по-лесно за всички - те няма да се занимават да ме търсят, аз да преодолявам за пореден път момента на изумлението.
И любимият ми цитат, който описва онова особено горчиво чувство към света “Да не забравя да не ми падне - преди да ви го начукам”
Открих летния сезон, майна! Четири дни с къде изключени, къде направо липсващи телефони, мирис на море и малко дъжд. Ходил съм в Приморско и преди, но сега - към началото на май 2008 - градчето напълно отговаря на заглавието на този любим мой албум. Отговаря и на изискването ми за почивка, тъй като почиващи нямаше никакви. В момента седя и си гледам кецовете - по тях още има пясък. Чувствам се така сякаш съм успял да пренеса високи технологии с машината на времето от бъдещето в настоящето. Приятно изморен съм. А в София също е безлюдно. Явно съм влязъл в късметлийска серия.
Атмосферата беше идеална, за да се случи точно това. Доста облачно, леко сиво, ветровито и много гъмжащи хора.
Чух онзи толкова ужасяващ - познат - до болка звук. Не знаеш дали е по-познат или по-ужасяващ. Но със сигурност е до болка в най-буквалния му смисъл. Всъщност никога не съм го чувала наистина, но с нищо друго не може да се сбърка, и когато го чуеш очакваш поредица от други, съпътстващи го звуци. Веднага загубих сухия си поглед и не само го загубих, а още преди да възприема звука, очите ми се бяха насълзили. Страхът ми се изрази в нищожна крачка назад и след това пълно вцепенение.
Сънувам го всяка вечер и после не мога да повярвам, че съм се събудила, а днес не можах да повярвам, че всъщност не сънувам.
След тези няколко секунди нещо в мен умря, но със сигурност не бяха ужаса и страха …а после глухо обяснение, че тези изтребители се готвят за 6 май.
Преди време две приятелчета решиха да наемат помещение, за да осъществят една мечта, която се таи във всеки човек, зачислен малко или много към корпоративното. Мечтата можеш да срещнеш и в една от рекламите на Кока-Кола, където глас зад кадър приканва към аплодисменти за момчето, което заряза всичко, за да отвори бар на плажа. И моите приятелчета така – отвориха малко и скромно заведение в центъра на София, което обаче – както дочувам – придобива все по-култов статут. Помещението изпълняваше функцията на бар и преди, казваше се Фейсис, а сега се казва Габа – една от аминокиселините, ако се доверим на част от този образователен сайт. Към момента Габа приютява тематични музикални вечери – всяка сряда (адресът е ул. 6 Септември 42 или 44, ако разчитаме на bgmaps.com). По молба на гореспоменатите приятелчета тази сряда (или 30 април) моя милост ще бъде натоварен с приятната задачата да подбере около три часа музика, като темата е интелигентна денс музика (буквален превод) или IDM. Всъщност вече ги подбрах и това не беше никак лесно, тъй като ако ме познаваш дори бледо, си наясно, че става ли дума за музикалния ми вкус, се намирам някъде на ръба на експерименталната електроника, което – повярвай ми – може да се окаже наистина брутално понятие и изпитание за нечий нежен чифт уши. След редица компромиси в името на поносимостта, мога да заявя, че селекцията ще ти допадне. Освен титани като Афекс, Отекър, Бордс Ъв Кенъда и Плед, ще чуеш Лайла, Уисп, Едит, Мистър Проджектайл. Разбира се, ако дойдеш – главен фактор. Ако пък не си IDM фен, ела, за да се видим/запознаем. Искрено ще ти се зарадвам. Ще ме познаеш по наднорменото тегло и голата (не изцяло) глава.
Истинска находка, устояла на изпитанието на последните двадесетина години, истински паметник на ония времена, когато Слаш не беше част от Велвет Риволвър, когато Аксел Роуз беше баш секссимвол. Не зная дали успяваш да обърнеш внимание на детайлите в картинката – още повече в наличната резолюция – но този флипер е оборудван с дръжка на револвер. Невероятна изработка и полет на мисълта за тогава, за съжаление – в неизправност. Иначе можеше и да поиграя, макар да не бях много добър. Съседните помещения разполагаха с билярдна маса, електронен дартс и някакъв безумен автомат с лицата на Памела Андерсън и Дейвид Хазелхоф. На горния етаж: работилница, в която са се изработвали всички тези брутални 8-битови изделия. То не бяха платки, то не бяха кинескопи, то не бяха хиляди гайки и болтчета. Отново – за съжаление – покрити с един пръст прах… Повтарям това за съжаление, защото съжалявам за ония времена. Всеки, който е играл на Мортал Комбат в Младежкия, всеки, който е блъскал ръчките като идиот, ще ме разбере. Колкото до всички останали… Ами, съжалявам – отново. Съжалявам, тъй като не сте имали възможността да се отдадете на точно тази емоция, на точно това преживяване.
