Projection Beyond

Когато решихме отново да пуснем този блог на вода, моя милост реши да смени ника, под който да се изявява (в предишни версии на projectionbeyond бях известен като koolhaas). Както обясних на другата част от това старо и едновременно ново начало, избрах 555, тъй като бях забелязал, че в не толкова съвременните американски филми, номерът на всяка фиксирана телефонна линия в САЩ започва с 555. Избирайки този номер за свой псевдоним, исках да кажа, че съм за анонимността в интернет (изгубения рай), скривайки себе си в едно общо множество. Преди няколко дни обаче у мен възникна въпроса за отношението на числото 555 към числото 666. Откровено казано, не измислих нищо силно или конкретно. Тъкмо когато смятах да се заровя в интернет проучване, бях поразен от магията на съвпадението: по повод на една билбордна реклама на Тойота ми снесоха, че 555 е числото на Исус Христос. Оттам нататък предлагам всеки да си довърши нишката както може или иска. Лично аз вече оплетох с нея разни неща, интересно се получава.

Седиш си тихо и кротко, работиш в офиса, говориш по телефона от време на време. Изведнъж, както всичко е спокойно и топло, някой хвърля бомбата за официална проверка на знанията ти по математика. Училищна математика, а ти вече клониш към тридесетте. Мъка. От топло става направо горещо изведнъж, защото предчувстваш неуспеха. Математика! А ти все питаше учителката: госпожо, за какво го учим това?

Read the rest of this entry »

То не е толкова интересно, но се зарекох да го напиша. Та, барем да ми се размине, ако е възможно. Read the rest of this entry »

Находка от двадесетина години, която ме споходи без да искам по-рано днес. Ще я видиш по-долу напечатана на пишеща машина. Като сценарий ми е. Като от сериал. Апартаментите са винаги на мода в България. Лицата са истински, всъщност не ги познавам, но писмото е стигнало до получателя си гарантирано (намерих го в архивите на получателя, отдавна починал). Обърни внимание как авторът казва всичко, което иска да каже, мрънка, оплаква се, но накрая някак режисирано се дърпа от всякакъв тип конфликти с мотива за умора. Ох! Отиграна работа. Съдбата на апартамента на Скобелев остава неизвестна и до ден днешен…

Read the rest of this entry »

Има ли грипна епидемия? Ако съдя по себе си, има, но без повишена температура, което е може би хубаво. Лежа основно върху оранжевия си чаршаф, когато ми е малко по-добре ставам и ям. Ям много, защото чувствам, че така трябва. Последно ядох няколко филма, силни на вкус. И понеже тялото на човек е една машина, ако се доверим на Чарлз Дженкс, все нещо трябва да излиза от другия край, така да се каже, на изхода. На вниманието ти предлагам няколко снимки от развитието на света със заглавия към тях, но държа да отбележа, че не претендирам те да са изкуство. Защото изкуството всъщност е капсулата, която пренася емоцията, докато самата тя е нещо много по-обикновено: желатин, гипс, боя, куп тухли, филмова лента и какво ли още не. В тази връзка виж последния филм с Морган Фрийман и Кристофър Уокън, където някак си не могат да дублират напълно няколко творби именно заради невъзможността да предадат заложената в тях емоция. Затова и героите си остават орханители в музей. Read the rest of this entry »

Допада ми като намирам неща, които отговарят на моментните ми (или по-дълготрайни) нагласи.

Друго си е да прочетеш някъде какво точно ти се върти из главата ( за да си наясно) …

Иначе “снимки: интернет” както пишат по вестниците

само за едното имам линк – за другото – извинете

Oт последните дни всъщност, при това моите си новини. Ето ги:

• SAW! Като не става дума за Убийствен пъзел, а за Sоfia Architеcture Week. И по-скоро за откриването на събитието на площада пред Паметника на съветската армия. Там, ако не си забелязал, разни добри хора се обадили на други не толкова добри хора, за да може последните да провокират обществото архитектурно (това с провокацията е вече клиширано дори за децата, измислете нова форма, моля ви). Резултатът е нещо като група във Facebook—всички са хиперекзалтирани, но от това не следва абсолютно нищо;
• Без дом (много мъка има по тоя свят). Или с множество домове—то е същото. Направо казано, отново си смених адреса. Този път сутрин слънцето ме буди направо от юг, което ми допада. Гледката не е кой знае каква, а българският трикольор с мащабни размери ме преследва, където и да отида, но за това друг път (скоро, скоро);
• Небето над София (Берлин). Най-вече облаците му. Като гледам върховете на блоковете, имам чувството, че някой е сменил небесния фон с груба графична намеса. Някой некадърник, който не е уцелил мащаба и цветовете. Колаж—нескопосан, пресатуриран. Облаците са огромни, ниски и тежки. От днес последното важи с още по-голяма сила, хората се изпотрепаха да снимат по улиците, ще ги питам утре, когато започнат да чувстват и преекспонирания студ вече реално;
• Метрото. Тъкмо свикнах с него, ей. Толкова бързо, толкова приятно (заради звука на новите изпълнения на Том Йорк, които сам си пускам в слушалките—заслугата си е моя), толкова задушевно сутрин между осем и девет. Че и с интернет по някои от спирките, не е истина! Нещо като компенсация за това, че няма обхват дори там, където трябва да има (тоест сигурно го заглушават тия калпазани). Но пък Том Йорк е номер едно към момента;
• Студентите! И студентките, хаха! Хем студентки, хем топлят—готин лаф. Гледам, че никакви не работят, защото нали е криза, и забелязвам, че се пробуждат. Мислят, напредват. Съветвам ги да приветстват кризата и да я използват. Но да се разберем: асистентите не помагат в домашни условия!